В края на всяка година ключовите финансови институции също разпространяват своите виждания за краткосрочното бъдеще и с колкото по-голямо доверие се ползват те, толкова по-голямо е значението за пазарите на техните очаквания. Фед, ЕЦБ, големите хеджфондове, прочутите портфолио мениджъри и дори YouTube инфлуенсърите се надпреварват да правят прогнози за това на къде ще поемат различните класове активи. Техните очаквания обикновено са добре обосновани и базирани на данните, с които разполагат и с умението им да ги интерпретират и екстраполират в бъдещето. Но доколко предсказването на бъдещето може да бъде от полза на индивидуалния спестител и инвеститор?
През месец май 2019 г. Уорън Бъфет посъветва инвеститорите „да не слушат хора като него“ (статията в сайта на CNBC, 02.05.2019). Интересна препоръка от човек, чийто прякор е Оракулът от Омаха. Тезата му е, че тези с прогнозите печелят от маркетинг, а не от търговия на финансовите пазари. Освен това „ловенето на падащи ножове“ може да струва скъпо.
Мнозина очакват през 2020 г. криза и срив на акциите както на американските борси, така и на тези по други места. Обосновката са краят на кредитния цикъл, индустриалното забавяне, търговската война между САЩ и Китай, предсотящите президентски избори отвъд Океана и още много други. Подобни прогнози могат да откажат много хора от инвестиционно решение (например да влязат на пазара) или пък да ги подтикнат към друго (да излязат от инвестициите си). Цената на една невярна прогноза обаче се плаща само от този, който я взима предвид.
Защо е трудно да се прогнозира точно? В икономическите предвиждания малки вариации в параметрите могат да дадат много голямо отклонение в крайния резултат и да направят дейността твърде комплексна. Най-простият и положителен пример е ефектът на сложната лихва.
Интересното в икономическите прогнози е, че те имат свойството на самосбъдващото се пророчество. Ако Иван (случайно име), който е добил финансова грамотност, чуе, че се очаква инфлация от 3% в България за 2020 г., то той ще търси поне 3% увеличение на заплатата или доходите си. Тогава обаче вече ще се променят параметрите, върху които икономистите са формирали своите очаквания и следователно инфлацията може да бъде и по-голяма.
Професор сър Майкъл Бери е открил какво е нужно, за да се предвиди траекторията на една топка за снукър. Физикът от университета в Бристол споделя, че при изстрелването посоката е напълно предвидима, след първия и втория контакт също до голяма степен може да се предвиди движението по масата на базата на прости закони и математика. Прогнозирането на деветото докосване обаче вече трябва да взима предвид гравитационната сила на телата около снукър масата, а ако топката е ударена толкова силно, че да направи 56 или повече рикошета, тогава всяка частица във вселената може да окаже влияние под някаква форма на движението на кю-бола (източник: Why economic forecasting has always been a flawed science, The Guardian).
Името на Бери се споменава и в друго изследване в партньорство с Дейвид Дриман. Двамата установяват, че в период от 17 години само 29% от прогнозите за приходите на определен брой фирми са били коректни. От друга страна 59% от анализаторите са сбъркали в оценката си с разлика от 15 или повече процента (статията в Motley Fool).
Разбира се, крайното отричане на прогнозирането също няма смисъл. Просто към него трябва да се подхожда със здравословен скепсис, защото грешките в инвестирането струват скъпо.
И все пак, предстои ли криза през 2020 г.? Мнозина я очакват, други са на противоположното мнение, а кой ще се окаже прав ще покаже историята. Важно е опитите да се предвиди бъдещето да не препятстват взимането на верни решения. Същото се отнася и за материалите в интернет. Винаги бъдете сигурни, че чувате вътрешния си глас и не допускайте шумът отвън да го заглуши напълно.
 |
снимка: Marketingland.com |
0 коментара:
Публикуване на коментар